Какво съм правил

Р

еализацията ми като инженер започна в Завода за електронна и нестандартна апаратура в Добрич, където работих 13 години. Започнах като монтьор и преминах през всички стъпала до заместник-директор. ЗЕНА беше много модерен завод и най-големия производител в света на селскостопанска електроника, основно за съветския пазар, като годишния брой на произвежданите системи достигна 250 000. В последствие беше създадено българо-съветско акционерно дружество "Агроавтоматика", на което бях генерален директор.

През 1991 г. заедно с мои колеги създадохме частна фирма "ЕОС", на която бях президент. Започнахме с производство на банкова техника - машини за броене на банкноти, електронни информационни табла и друга техника. На Пловдивския панаир фирмата получи три златни медала за изделията си. В последствие фирмата се разрастна и се превърна в холдинг от осем дружества в различни области на производството, развоя, финансите, земеделието, рекламата.

 

П

рез 1995 година се кандидатирах и спечелих изборите за кмет на Добрич. Бях кмет два мандата, до ноември 2003 г. Това бяха трудни и бедни осем години за България, но в Добрич с моя екип и служителите на общината успяхме да направим много неща. Ще отбележа само газификацията на града, както и на всички обществени сгради, изграждането на компютърни кабинети в училищата, което изведе Добрич на първо място в България по компютризиране на образованието, запазването на всички културни институции и ежегодното провеждане на три големи музикални конкурса, апогея в развитието на "Добрички панаир", модернизацията на обслужването на гражданите. Добрич е първата българска община, получила "Флаг на честта на Съвета на Европа". (Линк към Отчет 1999-2003 г.) 

Участвах активно в създаването на Национално сдружение на общините. Бях между инициаторите и основателите, заместник-председател и член на управителния съвет на сдружението. Добрич стана домакин на Първото общо събрание на сдружението, както и организатор на Първата годишна среща на местните власти в България. 

В

Управителния съвет на Националното сдружение на общините бях натоварен с връзките с европейските институции. В продължение на 6 години бях член на българската делегация в Конгреса на местните и регионалните власти на Съвета на Европа, от които първите две - ръководител на делегацията. Най-значимото, което успях да постигна беше организиране на европейска кампания за подпомагане на българските общини с парични средства, храни и лекарства през 1997-98 година.

В процеса на приемане на България в ЕС отговарях за подготовката на местните власти. В Комитета на регионите на ЕС организирах и бях съпредседател на Съвместен комитет на Комитета на регионите и българските местни власти, който наблюдаваше и подпомагаше нашата подготовка за присъединяване. В последствие бях и член на българската делегация в Комитета на регионите.

К

осово е най-вълнуващото ми приключение и преживяване извън България. Работих по проекта DEMI на Американската агенция за международно развитие в продължение на 18 месеца. Проектът имаше за цел подкрепа на местните власти на Косово, а аз отговарях за компоненти "Общинска администрация" и "Общински съвети". 

Малката държава Косово е многонационална, с два официални езика - албански и сръбски, но има и община с официален език - турски. По време на едно от обученията в област Гора, когато говорех на български, в паузата към мен се приближиха няколко от обучаемите и ми казаха, че разбират какво говоря, защото имат български произход.

Косовските ми колеги, с които работих, са невероятни хора - сърдечни, открити, работливи, умни, невероятни приятели. Бях там до април 2012 година, но връзката ни продължава - чрез Фейсбук, по телефона, с имейли.