ърводелството е моя стара страст. Обичам да "майсторя", да правя различни неща със свои ръце. Дървото е много благодатен материал за тази цел. Първите си мебели направих през 1978 година и още ги ползваме.
През 2016 година проектирах и направих най-сложната си машина - тъкачен стан с 8 нищелкови платна. Станът беше подарък и трябваше да бъде портативен. Старателното проучване на различните вече произведени станове показваше, че обичайно в становете стърчат разни детайли, макари и въжета. Постарах се да намеря решение, което скрива целия този цирк. Мисля, че успях.
Общият брой единични елементи, от които е изработен станът надхвърля 1000, без в това число да влизат нищелките в осемте платна.
Нововъведение е и монтирането на локално осветление, което да помогне на тъкачката да работи без да си напряга очите.
ходната врата на къщата беше направена доста набързо още през 2008 година, когато довършвах зимната градина и в последствие много исках да направя нещо по-представително. През 2018 година, за моя 70-годишен юбилей, реших да си подаря красива входна врата.
Имах събрана колекция снимки на такива врати, които се произвеждат и продават в САЩ за скромната сума от няколко хиляди долара. Избрах от тях елементи, които ми харесват и проектирах врата за моята къща.
Изработката продължи доста време и трябваше да се преодоляват доста трудности със закрепването поради тежестта на крилата на вратата, но се получи. Трудно беше и построяването на козирката, защото е доста нависоко, а аз я правих сам, без чужда помощ.
Цветното стъкло изработи добричкият скулптор Димитър Янков, който се ентусиазира от проекта ми и реши да помогне за реализацията му.
Стожер много неща са правени повече от един път. Преди години бях направил оранжерия с метална конструкция от винкели, но полиетиленовото покритие имаше кратък живот и се налагаше подмяна след една-две години. Реших втория път да направя нещо по-стабилно и естествено, изборът за конструкцията беше дърво.
През 2020 година срязах винкелите, освободих площта за оранжерията, която е 5 х 5 метра, закупих греди и започнах. Бях доста зает с основните неща, които работя, затова ми трябваха около шест месеца, за да я направя.
Оранжерията е висока 3.2 метра, покрита е с поликарбонатни плоскости, има две врати и четири прозореца. Прекарана е вода и е изградена система за капково напояване, има електрически ток и осветление.
Бях си поставил амбициозната цел да изработя и да монтирам всичко абсолютно сам, без каквато и да е помощ. Успях. Направил съм клип, от който може да се види процеса на изработката на детайлите и монтажа на оранжерията.
Направих 10 минутен клип за изграждането на оранжерията.
Сайт - http://www.penkiler.com
Електронни книжки - http://www.penkiler.com/index.php/e-books
Фейсбук - https://www.facebook.com/penkiler.rossenov
т дете обичам смешните неща. Бях абониран за всички достъпни хумористични издания на бившите социалистически страни, изрязвах карикатурите и текстовете, които ми харесваха и ги лепях в албуми. С удоволствие ги показвах на приятелите си, смеехме се и се забавлявахме заедно.
Интернет дава несравнимо по-големи възможности да споделиш това, което ти носи настроение. Направих сайта Пенкилер с намерение да покажа карикатури на мои любими художници, умни и мотивиращи мисли на велики хора, смешни анекдоти, абсурдни изречения, които те карат да се замислиш.
Пенкилер стартира на 1 април 2019 година и оттогава го попълвам ежедневно. Рубриките с анекдоти напреднаха много и на 30 септември 2021 г. публикувах №1000 на късите вицове "До 20 думи", на 6 октомври 2021 г. - №1000 на "Анекдоти", следват ги "Безумните мисли" и още две рубрики. Започнах публикуване на електронни книжки с по 100 анекдота, те са на страницата e-Books на сайта.
ях на шест години, когато започнах да уча цигулка, а по-късно и солфеж. Това продължи 8 години. Не станах музикант, но придобих и завинаги запазих вкуса към истинската музика.
Харесвам и обичам да слушам различна музика, разбира се и класическа, но в съвременния свят има много стойностни и красиви песни и инструментални изпълнения в различни стилове.
Няколко такива опуса, които пълнеха очите ми със сълзи всеки път, когато ги слушах, ме импулсираха да създам и да поддържам сайт с красива и емоционална музика, чрез който да споделя с приятелите си това, което ме вълнува. Подбирам ги много внимателно и не бързам.
Търся за всяка песен и инструментално изпълнение историята на създаването, първите изпълнители, текстовете, различните аранжименти и кавъри. Трябва да призная, че това е огромно удоволствие.
За част от песните слагам кратка информация и линкове в профила си във Фейсбук. От реакцията на приятелите ми разбирам, че съм на прав път.
